2.02.2008 г., 14:02

На сестра ми

6.2K 0 8

Вярвах ти

и исках да е друго...

Да си моята

по-инаква страна;

при тебе да открия

топъл покрив,

когато ми е болно от света;

да седнем

без тревогите

на вино,

да помечтаем

с пламнали очи

за всичките оставащи години

пред огъня,

та в нас да загори!...

Вярвах ти...

И исках да е зряла

нашата любов

като сестри.

Исках

да си мое

огледало

и живот,

и радост да си ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдита???
    Аз пък останах с впечатление, че миналото време е защото е намерила това, което е искала да намери в сестра си.
    Исрено се надявам да е така, а ако все пак не е - пожелавам да стане много скоро.

    ПП: Аз си имам кака (по-малката сестра съм) и този стих много ми допадна.
  • Чудесно е!
  • Руми, много често се насочваме към неправилните хора. Сигурна съм, че между нас, поетите от този сайт ще ти е много по лесно да откриеш братя и сестри, които няма да носят кръвта ти, но ще носят душата ти, хора с които ще ти е топло и уютно на чаша вино и с които и тишината ще говори. Не бъди сърдита на родната си сестра, опитай се да и простиш. Сигурна съм, че много те обича, но просто е ралична, съвсем различна от теб. :*
  • Благодаря на всички, които четат моите стихове. Имам една малка, но много важна молба - не оценявайте чувствата ми, не се опитвайте да тълкувате живота ми. Ще се радвам на вашите мнения и рецензии относно качеството и въздействието на самите стихове. Искам мнението ви за литературната стойност на това, което съм написала. И аз от своя страна се опитвам да правя същото за вашите произведения. Радвам се на всяко мнение, независимо дали ми харесва или не. Още веднъж - много благодаря, че ме четете!
  • Явно не си намерила в нея това, което си търсила...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...