На север от мен
Аз си тръгнах неусетно като сън,
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.
Аз тръгнах, да те целуна не успях
в онази дълга нощ, пияна от лъжи.
На вятъра камшикът полудя
във клоните. Остави белег – да тежи.
А белегът е път, отдавна извървян
навътре, до утробата на болката,
където се прераждаш – и отново сам
надвикваш тишината. И е толкова
прозрачно синьо – като нощ на север,
студено, толкова студено, чак да виеш! –
и с вой дълбаеш – сякаш свредел,
във себе си с надеждата да се откриеш,
с надеждата да разбереш поуките
от окислени с твоя дъх куршуми,
когато си раздрал душата си на куки,
извили остриета в безпощадни думи...
Аз си тръгнах вече – и е късно
да ти прощавам всеки незаченат ден.
И тръгвайки от теб, камшика скъсах.
Търси ме... на север някъде от мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
