22 may 2013, 9:30

На шепата във необята

699 0 0

Мога да имам всичко,

но аз бягам от този свят...

мога да остана без нищо

и въпреки това да съм богат,

аз бягам от всяко щастие

и идвам при теб...

във твоя необят -

на шепата във сладкото причастие...

шепа измислен свят -

на прах...

а всъщност всичко...!

Там - насред всичкото

образувал се е кръг от нищо -

пролука в скута на небесата,

породена от небесна мълния -

твоя рана,

решил съм аз да я запълня

и там ще остана...

в шепата на необята...!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....