May 22, 2013, 9:30 AM

На шепата във необята

  Poetry » Love
696 0 0

Мога да имам всичко,

но аз бягам от този свят...

мога да остана без нищо

и въпреки това да съм богат,

аз бягам от всяко щастие

и идвам при теб...

във твоя необят -

на шепата във сладкото причастие...

шепа измислен свят -

на прах...

а всъщност всичко...!

Там - насред всичкото

образувал се е кръг от нищо -

пролука в скута на небесата,

породена от небесна мълния -

твоя рана,

решил съм аз да я запълня

и там ще остана...

в шепата на необята...!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...