На Шипка костите лежат
Веднаж ли буря ни гърмя,
пороен дъжд веднаж ли плиска
върху свещената земя
от Търнов, до Преслав и Плиска.
Във Златен век с перо и меч
царе коваха свободата.
До три морета надалеч
простираше ни се земята.
За туй, когато я крадат
и построеното разграбват,
се връщам векове назад –
нам Крумовски закони трябват!
Балканът дълго ще е щит
за орди и свирепи хали.
В кръвта ни ген един е скрит
от белези на тежки рани.
На Шипка костите лежат
на български и руски братя
и в будни съвести тежат
площадно думите превратни.
Но Бог със нас е! Нявга бил
в земите древни онзи Тангра
в десница ханска меч крепил
за всяка византийска пранга.
И всяко изворно ведро
преляло в делва или стомна,
на урви ек, стрела, перо
за славно минало напомня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
