22 ene 2020, 11:27

На сина ми

  Poesía » Otra
1.5K 1 0

Ти, мое мъничко дете, 
радостта в живота ми донесе.
В малките ти,пухкави ръце,
цялата Вселена ми поднесе.
В очите ти - дълбоки езера,
с щастие огромно днес се взирам.
И там откривам Любовта, 
и всичко свято там намирам.
Ти, мое мъничко дете, 
с прегръдките даряваш вечна топлина.
Грее като слънце мъничкото ти лице
и в мрака носи светлина.
Ти, мое мъничко дете,
благодаря ти, че те има.
Че си тук и радваш майчино сърце,
че превръщаш в лято всяка зима. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиана Кръстанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...