Jan 22, 2020, 11:27 AM

На сина ми

  Poetry » Other
1.5K 1 0

Ти, мое мъничко дете, 
радостта в живота ми донесе.
В малките ти,пухкави ръце,
цялата Вселена ми поднесе.
В очите ти - дълбоки езера,
с щастие огромно днес се взирам.
И там откривам Любовта, 
и всичко свято там намирам.
Ти, мое мъничко дете, 
с прегръдките даряваш вечна топлина.
Грее като слънце мъничкото ти лице
и в мрака носи светлина.
Ти, мое мъничко дете,
благодаря ти, че те има.
Че си тук и радваш майчино сърце,
че превръщаш в лято всяка зима. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиана Кръстанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...