22.01.2020 г., 11:27

На сина ми

1.5K 1 0

Ти, мое мъничко дете, 
радостта в живота ми донесе.
В малките ти,пухкави ръце,
цялата Вселена ми поднесе.
В очите ти - дълбоки езера,
с щастие огромно днес се взирам.
И там откривам Любовта, 
и всичко свято там намирам.
Ти, мое мъничко дете, 
с прегръдките даряваш вечна топлина.
Грее като слънце мъничкото ти лице
и в мрака носи светлина.
Ти, мое мъничко дете,
благодаря ти, че те има.
Че си тук и радваш майчино сърце,
че превръщаш в лято всяка зима. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Кръстанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....