21 may 2009, 16:04

На сина ми (абитуриент)

  Poesía » Otra
9.4K 0 44

                                                                                                                  Посвешавам на сина ми, с обич!

 

Ден десети,

месец май,

в десет и пет - час съкровен,

получих малък,

сладко ококорен -

втори дар божествен.

 

Мина време.

Звънче звънна!

Менче, здравец и очакване...

Вода полях...

стъпки плахи -

надежда в раничка за знание.

 

Аз мъдреех -

той растеше -

препускаше, като жребец.

Бързо мина.

Лесно беше.

Училище... Последен звънец!

 

Вечно бягах -

в зима, в лято,

с един или друг ангажимент.

Днес, когато

се огледах -

синът ми е абитуриент!

 

Весел празник

с трепет чакан -

светлини, приятели добри.

Лунна сянка -

танци луди... Утрин!

Няма да е, като преди...

 

Идва изпит.

Знаеш, можеш!

Ти си кандидат-студент.

За наесен,

ти наричам...

Сине, нека си студент!

 

 

21.05.2009 г.                                    П.П. Нека да е светъл пътят ти, сине!

Мама Юлия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...