11 oct 2011, 16:08

На сина ми - Иван

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

                      НА СИНА МИ – ИВАН

 

 

 

 

 

Сине мой, колко те обичам аз!

Държа в ръце мъничко момче

и чувам как тупти част от моето сърце.

Очички се отварят „Хей, здравей!

Добре дошъл. Жив и здрав бъди ми ти”.

Устичка мъничка примлясква, после

вдишва и заплаква. Силно, силно: „Чуй ме, мамо – аз съм мъж!”

И протичат ми сълзите, и в косите сняг се появява.

Чудо ли, магия става.

Влажното носле допираш до гърдта ми топла.

Помирисваш и заспиваш.

А аз те гледам, гледам.

После почвам да говоря.

Имам да ти казвам толкова неща.

За морето, за небето и за капчицата мляко на челцето.

Ти ме чуваш, аз те знам.

С краченце даваш знак.

Продължавам да говоря.

За щуреца, за цветята.

За смеха, измислен от децата.

Искаш мен да ме погалиш с юмручета, нали?

Да, това е обич! Има и любов.

И музика дори.

А ти въртиш главичка, сякаш казваш:

„Не, не вярвам”.

Знам, че няма да повярваш.

Знам, че искаш сам да провериш.

Затова поспи и порасни.

И тогава ти на мен ми разкажи!

Ето виж, усмихна се!

Сине мой, колко те обичам аз!

                                                                                       

 

 

                                                                                                       СТЕФКА ГАЛЕВА

                                                                    гр. Сандански - 1997                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Галева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...