НА СИНА МИ – ИВАН

Сине мой, колко те обичам аз!

Държа в ръце мъничко момче

и чувам как тупти част от моето сърце.

Очички се отварят „Хей, здравей!

Добре дошъл. Жив и здрав бъди ми ти”.

Устичка мъничка примлясква, после

вдишва и заплаква. Силно, силно: „Чуй ме, мамо – аз съм мъж!”

И протичат ми сълзите, и в косите сняг се появява.

Чудо ли, магия става.

Влажното носле допираш до гърдта ми топла.

Помирисваш и заспиваш.

А аз те гледам, гледам.

После почвам да говоря.

Имам да ти казвам толкова неща.

За морето, за небето и за капчицата мляко на челцето.

Ти ме чуваш, аз те знам.

С краченце даваш знак.

Продължавам да говоря.

За щуреца, за цветята.

За смеха, измислен от децата.

Искаш мен да ме погалиш с юмручета, нали?

Да, това е обич! Има и любов.

И музика дори.

А ти въртиш главичка, сякаш казваш:

„Не, не вярвам”.

Знам, че няма да повярваш.

Знам, че искаш сам да провериш.

Затова поспи и порасни.

И тогава ти на мен ми разкажи!

Ето виж, усмихна се!

Сине мой, колко те обичам аз!

                                                                                                       СТЕФКА ГАЛЕВА

                                                                    гр. Сандански - 1997