НА СИНА МИ – ИВАН
Сине мой, колко те обичам аз!
Държа в ръце мъничко момче
и чувам как тупти част от моето сърце.
Очички се отварят „Хей, здравей!
Добре дошъл. Жив и здрав бъди ми ти”.
Устичка мъничка примлясква, после
вдишва и заплаква. Силно, силно: „Чуй ме, мамо – аз съм мъж!”
И протичат ми сълзите, и в косите сняг се появява.
Чудо ли, магия става.
Влажното носле допираш до гърдта ми топла.
Помирисваш и заспиваш.
А аз те гледам, гледам.
После почвам да говоря.
Имам да ти казвам толкова неща.
За морето, за небето и за капчицата мляко на челцето.
Ти ме чуваш, аз те знам.
С краченце даваш знак.
Продължавам да говоря.
За щуреца, за цветята.
За смеха, измислен от децата.
Искаш мен да ме погалиш с юмручета, нали?
Да, това е обич! Има и любов.
И музика дори.
А ти въртиш главичка, сякаш казваш:
„Не, не вярвам”.
Знам, че няма да повярваш.
Знам, че искаш сам да провериш.
Затова поспи и порасни.
И тогава ти на мен ми разкажи!
Ето виж, усмихна се!
Сине мой, колко те обичам аз!
СТЕФКА ГАЛЕВА
гр. Сандански - 1997
© Стефка Галева Всички права запазени