26 oct 2023, 22:20

На синеД

711 0 0

Не е ли смешно как с тебе гледаме една и съща луна,

а сме притихнали и отдалечени по време на това.

Аз чакам да те видя и с теб да споделя

поне една вечеря под светлината на тази същата луна.

 

В себе си търся причината да се влюбвам

винаги на грешните места

и не говоря за дестинация, а за там, 

където просто отсъства любовта.

 

Когато съм сама съм силна и неукротима, 

а щом се влюбя превръщам се в сърна.

И все така се случва,

че бягам в грешната гора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iliyana Nikolova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....