Не е ли смешно как с тебе гледаме една и съща луна,

а сме притихнали и отдалечени по време на това.

Аз чакам да те видя и с теб да споделя

поне една вечеря под светлината на тази същата луна.

В себе си търся причината да се влюбвам

винаги на грешните места

и не говоря за дестинация, а за там, 

където просто отсъства любовта.

Когато съм сама съм силна и неукротима, 

а щом се влюбя превръщам се в сърна.

И все така се случва,

че бягам в грешната гора.