На синеД
703
0
0
Не е ли смешно как с тебе гледаме една и съща луна,
а сме притихнали и отдалечени по време на това.
Аз чакам да те видя и с теб да споделя
поне една вечеря под светлината на тази същата луна.
В себе си търся причината да се влюбвам
винаги на грешните места
и не говоря за дестинация, а за там,
където просто отсъства любовта.
Когато съм сама съм силна и неукротима,
а щом се влюбя превръщам се в сърна.
И все така се случва,
че бягам в грешната гора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Iliyana Nikolova Всички права запазени
