За скитника морето даже плаче,
земята тлее - с лава от сълзи,
ревниво дълги пътища го влачат,
неземна страст сърцето му гори...
- Поспри се, скитнико! - земята милостиво
ръце протегна, пълни с доброта,
прегърна го с усмивка обичливо,
със корени изсмука любовта...
А скитникът не спира - крачи, крачи...
все търси хоризонт от красота,
все устремен, дори когато плаче
и пие с устни сухата земя. ...