(... на скитника)
За скитника морето даже плаче,
земята тлее - с лава от сълзи,
ревниво дълги пътища го влачат,
неземна страст сърцето му гори...
- Поспри се, скитнико! - земята милостиво
ръце протегна, пълни с доброта,
прегърна го с усмивка обичливо,
със корени изсмука любовта...
А скитникът не спира - крачи, крачи...
все търси хоризонт от красота,
все устремен, дори когато плаче
и пие с устни сухата земя.
... овърза мисълта му сякаш с корени
и болката във огъня изтля,
от истини, в недрата ù съборени,
в пределно заземяване се спря
с една целувка, нежна като вятъра,
в миг безглаголен - гълъб долетя...
Какво е нежността? - една секунда -
от щастие сърцето му умря...
... но няма смърт по-истинска за скитника
от заземени чувства и слова,
не пепелище, прòсти сме във делника,
"тревата е небе" - страстта - земя...
© Нели Господинова All rights reserved.
