Крехка изглеждам в ръцете ти, на тази снимка.
Ала снимката ни е колаж.
По мене плъзва бримка,
крехка да стоя до теб ми е мираж.

И не на снимка, а в реалност,
иска ми се до тебе да стоя.
И труден да е пътят,
искам с теб да го вървя.

И лесен да е пътят,
стой до мен и го върви.
Само трябва да го видиш,
само прогледни.

Крехка съм до теб, говоря ти,
а устните треперят.
За мен мечтите са живот,

откакто те намерих.

Нежна изглеждам в ръцете ти  на снимката.

Не искам тя да е колаж.
Моля те, заший ми бримката.
Моля те, не искам повече да си мираж.