24.02.2011 г., 9:43

На снимка

611 0 0

Крехка изглеждам в ръцете ти, на тази снимка.
Ала снимката ни е колаж.
По мене плъзва бримка,
крехка да стоя до теб ми е мираж.

И не на снимка, а в реалност,
иска ми се до тебе да стоя.
И труден да е пътят,
искам с теб да го вървя.


И лесен да е пътят,
стой до мен и го върви.
Само трябва да го видиш,
само прогледни.

 

Крехка съм до теб, говоря ти,
а устните треперят.
За мен мечтите са живот,

откакто те намерих.

Нежна изглеждам в ръцете ти  на снимката.

Не искам тя да е колаж.
Моля те, заший ми бримката.
Моля те, не искам повече да си мираж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...