24 февр. 2011 г., 09:43

На снимка

614 0 0

Крехка изглеждам в ръцете ти, на тази снимка.
Ала снимката ни е колаж.
По мене плъзва бримка,
крехка да стоя до теб ми е мираж.

И не на снимка, а в реалност,
иска ми се до тебе да стоя.
И труден да е пътят,
искам с теб да го вървя.


И лесен да е пътят,
стой до мен и го върви.
Само трябва да го видиш,
само прогледни.

 

Крехка съм до теб, говоря ти,
а устните треперят.
За мен мечтите са живот,

откакто те намерих.

Нежна изглеждам в ръцете ти  на снимката.

Не искам тя да е колаж.
Моля те, заший ми бримката.
Моля те, не искам повече да си мираж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...