4 dic 2009, 23:21

На спомена на прага

  Poesía
669 0 5

 

            Поспри за миг на спомена на прага,

            постой... на болката напук,

            но щом дъхът ми спре в косата ти -

            върви си! Не оставай тук!                   

                       

            Вземи във шепа мигове прашасали,

            вземи сърдечния неравен звук 

            и мислите вземи - преди да вампирясат!

            Върви си! Не оставай тук!

            

            Не те задържа нищо в мойте спомени -

            реалността стопи ги - пролетен капчук.

            И само две сълзи, през смях отронени

            си спомнят, че си тръгна, че те няма тук.                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...