Поспри за миг на спомена на прага,
постой... на болката напук,
но щом дъхът ми спре в косата ти -
върви си! Не оставай тук!
Вземи във шепа мигове прашасали,
вземи сърдечния неравен звук
и мислите вземи - преди да вампирясат!
Върви си! Не оставай тук!
Не те задържа нищо в мойте спомени -
реалността стопи ги - пролетен капчук.
И само две сълзи, през смях отронени
си спомнят, че си тръгна, че те няма тук.