Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.
Оглеждаш се в колата...
всеки ден, всяка нощ...
и разбираш, че си се изгубил,
въпреки че не си се променил.
Прибираш се и купил огледало,
виждаш някой там насреща.
Познаваш се с усмивка,
успокояваш се, че пак си тука.
Ето те най-накрая вкъщи,
върнал се от всички отражения.
Това си ти, това е твоят пламък,
човекът, който търсиш, пак си ти.
© Елеонора Todos los derechos reservados