18 oct 2012, 13:24

На среща

  Poesía » Otra
552 0 1

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.

 

Оглеждаш се в колата...
всеки ден, всяка нощ...
и разбираш, че си се изгубил,
въпреки че не си се променил.

 

Прибираш се и купил огледало,
виждаш някой там насреща.
Познаваш се с усмивка,
успокояваш се, че пак си тука.

 

Ето те най-накрая вкъщи,
върнал се от всички отражения.
Това си ти, това е твоят пламък,
човекът, който търсиш, пак си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От автора: Моля всеки, който прочете стихотворението да напише някакво впечатление. Или да го оцени. Това е първото стихотворение, което публикувам и имам нужда да разбера дали се харесва. Благодаря предварително за отделеното време.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...