Oct 18, 2012, 1:24 PM

На среща 

  Poetry » Other
433 0 1

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.

 

Оглеждаш се в колата...
всеки ден, всяка нощ...
и разбираш, че си се изгубил,
въпреки че не си се променил.

 

Прибираш се и купил огледало,
виждаш някой там насреща.
Познаваш се с усмивка,
успокояваш се, че пак си тука.

 

Ето те най-накрая вкъщи,
върнал се от всички отражения.
Това си ти, това е твоят пламък,
човекът, който търсиш, пак си ти.

© Елеонора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От автора: Моля всеки, който прочете стихотворението да напише някакво впечатление. Или да го оцени. Това е първото стихотворение, което публикувам и имам нужда да разбера дали се харесва. Благодаря предварително за отделеното време.
Random works
: ??:??