Oct 18, 2012, 1:24 PM

На среща

  Poetry » Other
554 0 1

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.

 

Оглеждаш се в колата...
всеки ден, всяка нощ...
и разбираш, че си се изгубил,
въпреки че не си се променил.

 

Прибираш се и купил огледало,
виждаш някой там насреща.
Познаваш се с усмивка,
успокояваш се, че пак си тука.

 

Ето те най-накрая вкъщи,
върнал се от всички отражения.
Това си ти, това е твоят пламък,
човекът, който търсиш, пак си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора All rights reserved.

Comments

Comments

  • От автора: Моля всеки, който прочете стихотворението да напише някакво впечатление. Или да го оцени. Това е първото стихотворение, което публикувам и имам нужда да разбера дали се харесва. Благодаря предварително за отделеното време.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...