18.10.2012 г., 13:24

На среща

551 0 1

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.

 

Оглеждаш се в колата...
всеки ден, всяка нощ...
и разбираш, че си се изгубил,
въпреки че не си се променил.

 

Прибираш се и купил огледало,
виждаш някой там насреща.
Познаваш се с усмивка,
успокояваш се, че пак си тука.

 

Ето те най-накрая вкъщи,
върнал се от всички отражения.
Това си ти, това е твоят пламък,
човекът, който търсиш, пак си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От автора: Моля всеки, който прочете стихотворението да напише някакво впечатление. Или да го оцени. Това е първото стихотворение, което публикувам и имам нужда да разбера дали се харесва. Благодаря предварително за отделеното време.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...