/На старите ми врагове/

От вашите заплахи не се сепвам.

И от сплитните ви не ме е страх.

В борба със вас живея и укрепвам,

като приятели сте ми, разбрах!

На мойта Музика сте като ритъм!

О, вий сте моето било и не било.

Опитам  ли се аз да ви изритам,

не знам дали туй ще е за добро!

Не бях и никога не ще съм нищо.

И никога не ще съм лош човек.

Напротив моята душа е пищна!

На никой не е била тя "плей бек"!

За мене сте надвиснала заплаха,

защото сте космическото "Зло"!

А ващите интриги не ме спряха

и срещу мен сте вивати "капо"!

За мен вий искахге "Съдба" най- черна.

Как искате да съм един глупак!

Но щастието  е на мене вярно

и то горкото ще е с мене пак!

Опитахте се да ме унизите.

Нахълтахте със взлом във моя дом!

Натирихте семейство то ми "по горите",

без нужда параграфи и закон!

Зарихте бащиното ми огнище

но то със нова сила загоря!

Как чакам някой ден да ви разнищя

и ей така да ви се отплатя!

20.03.1958г. София