Mar 28, 2018, 2:34 AM

/На старите ми врагове

  Poetry » Civic
427 0 1

/На старите ми врагове/

 

От вашите заплахи не се сепвам.

И от сплитните ви не ме е страх.

В борба със вас живея и укрепвам,

като приятели сте ми, разбрах!

 

На мойта Музика сте като ритъм!

О, вий сте моето било и не било.

Опитам  ли се аз да ви изритам,

не знам дали туй ще е за добро!

 

Не бях и никога не ще съм нищо.

И никога не ще съм лош човек.

Напротив моята душа е пищна!

На никой не е била тя "плей бек"!

 

За мене сте надвиснала заплаха,

защото сте космическото "Зло"!

А ващите интриги не ме спряха

и срещу мен сте вивати "капо"!

 

За мен вий искахге "Съдба" най- черна.

Как искате да съм един глупак!

Но щастието  е на мене вярно

и то горкото ще е с мене пак!

 

Опитахте се да ме унизите.

Нахълтахте със взлом във моя дом!

Натирихте семейство то ми "по горите",

без нужда параграфи и закон!

 

Зарихте бащиното ми огнище

но то със нова сила загоря!

Как чакам някой ден да ви разнищя

и ей така да ви се отплатя!

 

20.03.1958г. София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...