/На старите ми врагове
/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах!
На мойта Музика сте като ритъм!
О, вий сте моето било и не било.
Опитам ли се аз да ви изритам,
не знам дали туй ще е за добро!
Не бях и никога не ще съм нищо.
И никога не ще съм лош човек.
Напротив моята душа е пищна!
На никой не е била тя "плей бек"!
За мене сте надвиснала заплаха,
защото сте космическото "Зло"!
А ващите интриги не ме спряха
и срещу мен сте вивати "капо"!
За мен вий искахге "Съдба" най- черна.
Как искате да съм един глупак!
Но щастието е на мене вярно
и то горкото ще е с мене пак!
Опитахте се да ме унизите.
Нахълтахте със взлом във моя дом!
Натирихте семейство то ми "по горите",
без нужда параграфи и закон!
Зарихте бащиното ми огнище
но то със нова сила загоря!
Как чакам някой ден да ви разнищя
и ей така да ви се отплатя!
20.03.1958г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
