На своя тепих
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни
древното наследство днес звучи...
За радостите ярки и обидите греховни
редуващи се в крачки с които ще вървим.
Заобиколени сме от свят... шарен и изпитващ
всеки стъпил е сам на своя тепих...
и няма случайности, че заслужил е свише
всичко което с любов, е сам подредил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados