На своя тепих

30.07.2024 г., 15:33 ч.

Поезия

108 0 2

Няма мерна единица за любов

да претеглиш на сърдечния кантар...

щом душата и духът в теб се въплътят

си искрицата запалила пожар.

В петолиния на чувствата съдбовни

древното наследство днес звучи...

За радостите ярки и обидите греховни

редуващи се в крачки с които ще вървим.

Заобиколени сме от свят... шарен и изпитващ

всеки стъпил е сам на своя тепих...

и няма случайности, че заслужил е свише

всичко което с любов, е сам подредил.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Лютиче (Валя Сотирова)

2024-07-30T21:42:03+03:00

Благодаря за коментара, ИнаКалина!
ИнаКалина

2024-07-30T21:22:59+03:00

няма случайности, но вече и в необходимостите се съмнявам
споделям, че няма как да претеглиш любовта и че ако някога някой я провиди ще секне изворът на вдъхновението