20 mar 2021, 7:24

На съд

  Poesía
1.3K 0 4

Аз не съм безгрешна да те съдя
и не съм човек за подражание.
Но отдавна си делим със тебе пътя
и не искам вече да живея в отрицание.

Половин живот затварям си очите,
оправдавам всяка твоя грешка.
Но оплиташ се сам във лъжите
и играта свърши-шах със пешка.

Аз зная, че отдавна нямаш свян и чест,
но не те ли ужасява,
съдът на твоята собствена съвест?
... Или нямаш такава.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички! Честит празник и на вас!
  • Шах с пешка!
    Чудесна находка.
    Хареса ми, Бисерка!
    Честит празник!
    🍀🌞☺
  • Не всеки си слуша съвестта, някои имат таланта да я пренебрегват. Хареса ми.
  • Все някога съвестта проговаря, защото така е програмирана,само че, не когато ние поискаме! Харесва ми откровението ти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...