Аз не съм безгрешна да те съдя
и не съм човек за подражание.
Но отдавна си делим със тебе пътя
и не искам вече да живея в отрицание.
Половин живот затварям си очите,
оправдавам всяка твоя грешка.
Но оплиташ се сам във лъжите
и играта свърши-шах със пешка.
Аз зная, че отдавна нямаш свян и чест,
но не те ли ужасява,
съдът на твоята собствена съвест?
... Или нямаш такава.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
