17 oct 2006, 15:47

На сън... След сън...

  Poesía
873 0 8

Събудих се във сълзи цялата,
тотрепвах, като тъжен лист...
На сън съм плакала, че теб те няма,
а той без теб бе тъжен, пуст.
На сън шептях, че те обичам,
че липсваш ми дори в съня.
Опитвах се да се усмихвам,
но леех сълзи в самота...
Погледнах утрото, засмях се,
било е сън. И теб те има!
И радостно редях... изписах,
и теб и себе си във стих.
Щастлива съм, че теб те има!
Че ти си обич и живот! 
Чрез теб в душата ми поникна
красиво цвете от любов!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...