На сън... След сън...
Събудих се във сълзи цялата,
тотрепвах, като тъжен лист...
На сън съм плакала, че теб те няма,
а той без теб бе тъжен, пуст.
На сън шептях, че те обичам,
че липсваш ми дори в съня.
Опитвах се да се усмихвам,
но леех сълзи в самота...
Погледнах утрото, засмях се,
било е сън. И теб те има!
И радостно редях... изписах,
и теб и себе си във стих.
Щастлива съм, че теб те има!
Че ти си обич и живот!
Чрез теб в душата ми поникна
красиво цвете от любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
