Целувам ти нежно очите
и тихо прошепвам в съня.
Обичам! Дори и в мечтите,
ти в мен остани до смъртта!
Прокарай сребриста пътека,
облята да е в светлина
и стъпките нека са меки,
в килим от постлани цветя.
Да води напред към сърцето,
със вяра за слята съдба,
във детството както момчето
повярва в добри чудеса.
Щастлив остани, че ме има,
дори и далеч... след нощта.
Сърцето пулсира най-зримо,
щом бие във ритъм-мечта.
Целувам ти нежно очите
и дълго оставам във тях.
Букетно събирам сълзите,
рисувайки... сънния бряг.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Прекрасен стих..........