На съвестта в обречената кал
Потъвах във морето на пространството
и давех се в безумни часове.
Вървях по релси - спомени опасни -
на дъното на тъмното небе.
И гръмотевици от мисли тайно
раняваха копринената плът.
Разхвърлях чувства светещи, сияйни,
повели ме по ласкавия път.
Но ме затиснаха безмълвни пясъци
на съвестта в обречената кал.
И истини с жестоките си крясъци
превърнаха живота ми в печал.
Наметнала тъгата на надеждата,
отронвах плахо трепкащи мечти.
Танцуваха на пръсти те във мрежата
на верните и жертвени сълзи.
Спасение жадувах и с душата си
се устремих към бели върхове.
Сетивността, разперила крилата си,
спаси сърцето ми от грехове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветето Б. Todos los derechos reservados
