На съвестта в обречената кал
Потъвах във морето на пространството
и давех се в безумни часове.
Вървях по релси - спомени опасни -
на дъното на тъмното небе.
И гръмотевици от мисли тайно
раняваха копринената плът.
Разхвърлях чувства светещи, сияйни,
повели ме по ласкавия път.
Но ме затиснаха безмълвни пясъци
на съвестта в обречената кал.
И истини с жестоките си крясъци
превърнаха живота ми в печал.
Наметнала тъгата на надеждата,
отронвах плахо трепкащи мечти.
Танцуваха на пръсти те във мрежата
на верните и жертвени сълзи.
Спасение жадувах и с душата си
се устремих към бели върхове.
Сетивността, разперила крилата си,
спаси сърцето ми от грехове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
