16 mar 2012, 3:14

На татко

  Poesía » Otra
1.2K 0 24

 

 

И няма как да бъда друга,

щом хванах ПЪТЯ (не погрешка),

но вместо да съм ти в услуга,

изкупвам грехове, с болежки.

 

На мен в кармичната игра

от скърби, радости и бреме,

да съм грижовна и добра,

почти не ми остана време...

 

Освен да ти напиша в рими,

че се разкайвам и благодаря...

От Бог измолвам още време,

да сме прощаващи -

                         баща и дъщеря.

 

14.03.2012.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е ,че си намерила този начин да му го кажеш!
  • Силно!Тя прошката се поражда от обичта!Поздравления1
  • Благодаря ви Елена, Маги,Кире, Веско!
  • Чудесен стих, Сиси - силен, но уязвим - чувствителен! Подсеща за най-важното - Любовта - тя умее да прощава...
  • Бащината Обич, е нетленна!
    Поздравче!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...