На татко

Поэзия » Другая

1.2K 0 24

И няма как да бъда друга,

щом хванах ПЪТЯ (не погрешка),

но вместо да съм ти в услуга,

изкупвам грехове, с болежки.

На мен в кармичната игра

от скърби, радости и бреме,

да съм грижовна и добра,

почти не ми остана време...

Освен да ти напиша в рими,

че се разкайвам и благодаря...

От Бог измолвам още време,

да сме прощаващи -

баща и дъщеря.

14.03.2012.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ananel (Нелиса)

Чудесно е ,че си намерила този начин да му го кажеш!

2012-04-22T11:18:37+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Силно!Тя прошката се поражда от обичта!Поздравления1

2012-04-08T16:19:20+03:00
sisidara (Сиси)

Благодаря ви Елена, Маги,Кире, Веско!

2012-04-01T08:48:09+03:00
Eko70 (Веселин Динчев)

Чудесен стих, Сиси - силен, но уязвим - чувствителен! Подсеща за най-важното - Любовта - тя умее да прощава...

2012-03-31T21:41:37+03:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Бащината Обич, е нетленна!
Поздравче!

2012-03-25T23:13:54+03:00