14 oct 2008, 9:24

На татко...

Poesía

1.8K 0 1

Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!

Уморени и тъжни са очите ти татко,

прегърбен - изпреварил старостта.

Лицето ти набраздено от бръчки,

не познало радостта.

За умората твоя аз имам вина,

тежи ми като камък на сърцето.

И обзета от нестихваща тъга,

за тебе бих свалила и небето!

Прости ми, татко, за грижите много,

Прощавай за раните в твойта душа...

За прошка от сърце те моля!

Прости ми!

Пък, ако ще после да умра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0