Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!
Уморени и тъжни са очите ти татко,
прегърбен - изпреварил старостта.
Лицето ти набраздено от бръчки,
не познало радостта.
За умората твоя аз имам вина,
тежи ми като камък на сърцето.
И обзета от нестихваща тъга,
за тебе бих свалила и небето!
Прости ми, татко, за грижите много,
Прощавай за раните в твойта душа...
За прошка от сърце те моля! ...