Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!
Уморени и тъжни са очите ти татко,
прегърбен - изпреварил старостта.
Лицето ти набраздено от бръчки,
не познало радостта.
За умората твоя аз имам вина,
тежи ми като камък на сърцето.
И обзета от нестихваща тъга,
за тебе бих свалила и небето!
Прости ми, татко, за грижите много,
Прощавай за раните в твойта душа...
За прошка от сърце те моля!
Прости ми!
Пък, ако ще после да умра!
© Любка Тошкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
