14.10.2008 г., 9:24

На татко...

Поезия

1.8K 0 1

Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!

Уморени и тъжни са очите ти татко,

прегърбен - изпреварил старостта.

Лицето ти набраздено от бръчки,

не познало радостта.

За умората твоя аз имам вина,

тежи ми като камък на сърцето.

И обзета от нестихваща тъга,

за тебе бих свалила и небето!

Прости ми, татко, за грижите много,

Прощавай за раните в твойта душа...

За прошка от сърце те моля!

Прости ми!

Пък, ако ще после да умра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0