14.10.2008 г., 9:24

На татко...

Поезия

1.8K 0 1

Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!

Уморени и тъжни са очите ти татко,

прегърбен - изпреварил старостта.

Лицето ти набраздено от бръчки,

не познало радостта.

За умората твоя аз имам вина,

тежи ми като камък на сърцето.

И обзета от нестихваща тъга,

за тебе бих свалила и небето!

Прости ми, татко, за грижите много,

Прощавай за раните в твойта душа...

За прошка от сърце те моля!

Прости ми!

Пък, ако ще после да умра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0