Тошкова (Любка Тошкова)
9

14 окт. 2008 г., 09:24

На татко...

Поэзия

1.8K 0 1

Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!

Уморени и тъжни са очите ти татко,

прегърбен - изпреварил старостта.

Лицето ти набраздено от бръчки,

не познало радостта.

За умората твоя аз имам вина,

тежи ми като камък на сърцето.

И обзета от нестихваща тъга,

за тебе бих свалила и небето!

Прости ми, татко, за грижите много,

Прощавай за раните в твойта душа...

За прошка от сърце те моля!

Прости ми!

Пък, ако ще после да умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0