Тошкова (Любка Тошкова)
9

14 окт. 2008 г., 09:24

На татко...

Поэзия

1.8K 0 1

Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!

Уморени и тъжни са очите ти татко,

прегърбен - изпреварил старостта.

Лицето ти набраздено от бръчки,

не познало радостта.

За умората твоя аз имам вина,

тежи ми като камък на сърцето.

И обзета от нестихваща тъга,

за тебе бих свалила и небето!

Прости ми, татко, за грижите много,

Прощавай за раните в твойта душа...

За прошка от сърце те моля!

Прости ми!

Пък, ако ще после да умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0