31 ene 2010, 12:37

На татко

  Poesía » Otra
1.6K 1 10

                "Не аз, не аз, Господи, го пиша -
                 друг ми го диктува вътре в мен…"


                               Из "Диктовка на Ангела"
                                           Радко Радков

 


Аз помня… бях на твоето рождение,
макар и още да не съм била.
Орисниците. Лъч на осенение.
Закрилникът-Светия Атанас.

Живя ли тук? Не… в друго измерение -
на Словото в най-нежната страна.
Остана Дух. Ти! Стихоизцеление
от хладните зарази на света.

Тъй празнично и тихо… ритуално
снежинките разпръскват светлина
под звуците на арфи изначални.

Теб Ангелът отдавна те избра -
диктуваше ти строфите сакрални,
а после те повика у дома.



31.01. 2010 г.
Солт Лейк Сити         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно посвещение, Мария!
    А ти...пиши!!!
  • Поклон пред паметта му!!! А на теб, Мария поздрав от мен
  • Ангелски стихове! Искрящо от обич човешко посвещение! Поклон пред паметта и таланта ...
  • Много оригинално и трогателно посвещение!
    Сонетите на Радко Радков бяха, са и ще бъдат висш пилотаж в небето на поезията. Божествените стихове, няма как да не са боговдъхновени.
    А наследницата му, защо да не е и достойна продължителка на делото му?!
    Поздравления, Мария за прекрасния сонет!
  • Благодаря на всички за светлите думи!
    http://www.youtube.com/watch?v=wW_iq7pHHWM

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...