31.01.2010 г., 12:37

На татко

1.6K 1 10

                "Не аз, не аз, Господи, го пиша -
                 друг ми го диктува вътре в мен…"


                               Из "Диктовка на Ангела"
                                           Радко Радков

 


Аз помня… бях на твоето рождение,
макар и още да не съм била.
Орисниците. Лъч на осенение.
Закрилникът-Светия Атанас.

Живя ли тук? Не… в друго измерение -
на Словото в най-нежната страна.
Остана Дух. Ти! Стихоизцеление
от хладните зарази на света.

Тъй празнично и тихо… ритуално
снежинките разпръскват светлина
под звуците на арфи изначални.

Теб Ангелът отдавна те избра -
диктуваше ти строфите сакрални,
а после те повика у дома.



31.01. 2010 г.
Солт Лейк Сити         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно посвещение, Мария!
    А ти...пиши!!!
  • Поклон пред паметта му!!! А на теб, Мария поздрав от мен
  • Ангелски стихове! Искрящо от обич човешко посвещение! Поклон пред паметта и таланта ...
  • Много оригинално и трогателно посвещение!
    Сонетите на Радко Радков бяха, са и ще бъдат висш пилотаж в небето на поезията. Божествените стихове, няма как да не са боговдъхновени.
    А наследницата му, защо да не е и достойна продължителка на делото му?!
    Поздравления, Мария за прекрасния сонет!
  • Благодаря на всички за светлите думи!
    http://www.youtube.com/watch?v=wW_iq7pHHWM

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...