4 mar 2012, 0:03

На татко 

  Poesía » Otra
1475 1 17

Казваше: „ Да дойде пролетта

и тогава ще е по- различно…”

Тя дойде, но ти не я видя…

Не откъсна първото кокиче.

 

А пък аз, залудо все вървях.

Бързах. За къде…и аз не зная.

Много ме боли, че не успях

толкова неща да ти призная.

 

Знам, че ти за всичко ми прости.

Но защо отляво, там, в сърцето,

като огън днеска ме гори?...

И вали в душата ми небето…

 

Виждаш ли как малкия ти внук

търси своя дядо сред звездите?

Още чака да се върнеш тук,

и не спира все за теб да пита…

 

А пък майка, мъжки се държи

(тайно с твойта снимка си говори ).

В нощите си, дълги и сами,

с лудата си мъка тя се бори.

 

Татко, твойта пролет не дойде,

там, в съня остана да те чака,

като спомен под това небе,

който всяка нощ прекрачва прага…

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...!
  • Да, те си тръгват...И обидно вечни след тях остават вещи, които преди не сме забелязвали-старите чехли, протритото сако,любимата му чаша... А те си тръгват тихо и завинаги. Много тихо и много завинаги.
    Но...аз като по-напреднал в годините, ще Ви кажа,че тръгвайки си, те не заключват вратата след себе си-може би за да не ни е трудно и на нас. И това е толкова естествено,като да преместиш една чаша.
    А стихотворението Ви е великолепно! Отново. Всъщност нали това е поезията- преживяни чувства
  • Поклон!
  • Поклон за баща ти ....Прегръщам те, Дани !
  • ...!
  • Дани, благодаря за хубавото стихотворение. Преживях мъката по моя баща. Благодаря ти.
  • Познавам тази болка...А ти отново си сътворила силен стих,Дани!
  • Мир над праха му.
    Болката от загубата на близък човек остава завинаги като забито в паметта ти копие, което не можеш, а и не искаш да извадиш.
  • Дани...
  • Благодаря ви, приятели! Нека татко почива в мир!
  • Дани, колко близко!
  • С Елина!!!
  • Силна болка е!!!Съчувствам,Дани....!
  • Силно... Поклон!
  • Съпреживях заедно с теб Дани!Чувството за тази празнина ми е до болка познато!Стихът ти ме докосна, и ме накара да си припомня със сълзи на очите за загубата на моя баща!Благодаря, че сподели!
  • И с всяка пролет ще се връща болката...
    Ще се топят несбъднатите сънища
    Вината ще разцъфва със въпросите
    а отговорите ще бъдат същите...

    Съпреживях чувството. Благодаря ти.
  • Тъжно
Propuestas
: ??:??