1 jun 2007, 9:34

НА ТЕБ...

  Poesía
1K 0 18
   

Раздираш ме със всеки зов,

отронил се от устните трептящи!

Разсичаш ме с нежен стон,
до необятност всеобхватен...

Погубваш ме в бездънност сляпа,

по-виждаща - облечена в любов!

Издигаш ме в лудост свята,

неподлежаща на обков...

Преборваш ме със крепка длан,

посяла плод в недрата мои...

Погинала във светъл храм,

в любовен полъх, необятен!

Разгръщаш ме по лист - назад,

изчиташ ме, без тайни бледи.

Прозираш ме във дълбините скрити,

разголваш ме до крайност там...

И ме превземаш без преструвка,

първична, грешна и добра...

Захранваш ме със сила древна,

рисуваш истинската в мен - Жена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...