НА ТЕБ...
Раздираш ме със всеки зов,
отронил се от устните трептящи!
Разсичаш ме с нежен стон,
до необятност всеобхватен...
Погубваш ме в бездънност сляпа,
по-виждаща - облечена в любов!
Издигаш ме в лудост свята,
неподлежаща на обков...
Преборваш ме със крепка длан,
посяла плод в недрата мои...
Погинала във светъл храм,
в любовен полъх, необятен!
Разгръщаш ме по лист - назад,
изчиташ ме, без тайни бледи.
Прозираш ме във дълбините скрити,
разголваш ме до крайност там...
И ме превземаш без преструвка,
първична, грешна и добра...
Захранваш ме със сила древна,
рисуваш истинската в мен - Жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
