1 июн. 2007 г., 09:34

НА ТЕБ... 

  Поэзия
864 0 18
   

Раздираш ме със всеки зов,

отронил се от устните трептящи!

Разсичаш ме с нежен стон,
до необятност всеобхватен...

Погубваш ме в бездънност сляпа,

по-виждаща - облечена в любов!

Издигаш ме в лудост свята,

неподлежаща на обков...

Преборваш ме със крепка длан,

посяла плод в недрата мои...

Погинала във светъл храм,

в любовен полъх, необятен!

Разгръщаш ме по лист - назад,

изчиташ ме, без тайни бледи.

Прозираш ме във дълбините скрити,

разголваш ме до крайност там...

И ме превземаш без преструвка,

първична, грешна и добра...

Захранваш ме със сила древна,

рисуваш истинската в мен - Жена...

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??