1 ene 2008, 22:40

На... теб

1K 0 1
 

                             На...(теб)

 

 Постоянно говоря за теб,

 а когато мълча пък се чудя,

 ще имам ли някога ред,

 когато до теб ще се будя?...

 

 

 Хвана те тя за ръка,

 а сърцето ми лудо заби,

 пробуди се в мене тъга,

 защото рана това ми причини.

 

 

 Дълго чаках да се върнеш,

 но те нямаше, уви,

 радостта ми исках да ми върнеш,

 но с нея беше ти.

 

 

 Седяхте прегърнати двама,

 гняв прoби моята гръд

 и втора болезнена рана

 разкъса нежната ми плът.

 

 

 Милваше твоите коси

 и държеше те тя за ръце,

 кръв бликна от моите очи,

 заплаках като малко дете.

 

 

 Започнах аз да треперя

 и да проклинам своята съдба.

 Защо за тебе аз милея,

 а ти убиваш моята душа?

 

 

 Нож искам да забия

 и въздух да не вдишвам вече,

 защото на любовната магия,

 времето и вече изтече.

 

 

 Не искам да властваш над мене,

 да страдам вече по теб,

 да губиш моето време,

 на нея ще дам своя ред.

 

 

 Бъди с нея, ако искаш,

 дръж се както беше с мен,

 но дори и мене да поискаш,

 самотен ще си в този ден.

 

 

 Аз няма вечно тебе да обичам,

 дори сега да е така,

 скоро в любов на други ще се вричам,

 а ти ще си угаснала звезда.

 

 

 Може случайно да ме срещнеш

 и да ме погледнеш в очите с тъга,

 но няма отново да блестнеш,

 ще си обвит от сива мъгла.

 

 

 Ще искаш отново да станеш

 като слънцето в мрачния ми ден,

 но от високо сам ще паднеш,

 ще бъдеш в клетка ти пленен.

 

 

 Клетка, градена от мене,

 клетка от моята любов,

 нещастен ще си дълго време,

 животът там ще е суров.

 

 

 Ще искаш да бъдеш свободен,

 но оковите здрави са, знай,

 ще бъдеш от мене отровен,

 ще съсипя тебе до край!

 

 

 

 17.07.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...