На... теб
На...(теб)
Постоянно говоря за теб,
а когато мълча пък се чудя,
ще имам ли някога ред,
когато до теб ще се будя?...
Хвана те тя за ръка,
а сърцето ми лудо заби,
пробуди се в мене тъга,
защото рана това ми причини.
Дълго чаках да се върнеш,
но те нямаше, уви,
радостта ми исках да ми върнеш,
но с нея беше ти.
Седяхте прегърнати двама,
гняв прoби моята гръд
и втора болезнена рана
разкъса нежната ми плът.
Милваше твоите коси
и държеше те тя за ръце,
кръв бликна от моите очи,
заплаках като малко дете.
Започнах аз да треперя
и да проклинам своята съдба.
Защо за тебе аз милея,
а ти убиваш моята душа?
Нож искам да забия
и въздух да не вдишвам вече,
защото на любовната магия,
времето и вече изтече.
Не искам да властваш над мене,
да страдам вече по теб,
да губиш моето време,
на нея ще дам своя ред.
Бъди с нея, ако искаш,
дръж се както беше с мен,
но дори и мене да поискаш,
самотен ще си в този ден.
Аз няма вечно тебе да обичам,
дори сега да е така,
скоро в любов на други ще се вричам,
а ти ще си угаснала звезда.
Може случайно да ме срещнеш
и да ме погледнеш в очите с тъга,
но няма отново да блестнеш,
ще си обвит от сива мъгла.
Ще искаш отново да станеш
като слънцето в мрачния ми ден,
но от високо сам ще паднеш,
ще бъдеш в клетка ти пленен.
Клетка, градена от мене,
клетка от моята любов,
нещастен ще си дълго време,
животът там ще е суров.
Ще искаш да бъдеш свободен,
но оковите здрави са, знай,
ще бъдеш от мене отровен,
ще съсипя тебе до край!
17.07.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Филипова Всички права запазени
